Япония

Такам ето най-накрая и моята най,ама най-любима Азиятска държава,а именно Япония^.^
Интересно от каде да започна :DDD
Япония е Страната на изгряващото слънце и на самураите.
Едни от най-известните обичай на Япония са чаената церемония и икебаната.
Чаената церемония е сбор от много Японски изкуства,но най-вече се набляга на подготовката и поднасянето на купичка чай с много любов и чисто сърце.
Икебана е традиция и творчество в подредбата на цветя.

<-Чаена церемония.








Икебана->
Друго изкуство което вазхищава хора от всички наций е Калиграфията-Канжи е нейното название на Японски(изписване на йеруглифи с китайски туш).Наистина много изящно и красиво...



И тук трябва да спомена ,че при тях се чете и пише от дясно на ляво при това отвесно.

И като заговорихме за писменост ползват още ромаджи-латинска азбука исползвана за записване на думи в японския език.Две азбуки хирагана и катакана които са се развили от канжи.А интересно за самите канжи е,че са заимствани от китайската писменост,след което са претарпели промени.


За облеклото ,а и според мен наистина красиви са кимоната няма значение за жени,мъже или деца. Кимоното представлява дълга роба която върви в сачетание с оби и таби.Оби е колана а таби са белите дълги чорапи.Те се носят както в ежедневието така и по-празници като през всеки сезон орнаментиката и цветовете биват различни.

Но разбирасе хората там не се обличат само в кимона има и много други дори може би ексцентрични за някой стилове в модата.....
Например Харажуку характеризира младежи които се обличат според влиянието на различни модни стилове като Готик Лолита,Вижуъл Кей,Гангуро,Гиару,Когал,Кауаи...
Дори се обличат като анимационни и манга герой...
Може би ще си кажете ,че са доста лудички,нопък така те казват НЕ на еднообразието в живота си и дрехите които носят.

<-Харажуку
Готик Лоли->


Вижуъл Кей



<-Кауаи Ани-манга->






По-специално Вижуъл Кей стила е популярен в музикалните среди или по-точно сред J-rock групите.Като цяло съм фенка на този стил музика.Адскии добри групи има :)
Най-любими са ми Girugamesh,Dir En Gray,The Gazette...Maximum The Hormone,Ghost...
Gackt,Miyavi също имат много добри песни.Друго течение K-rock и ето някой испълнители -
The Trax,Loveholic...Поп-рок,ню метъл,пост-гръндж,рап-метъл ... все стилове на експериментатори и доста добри при това.
Back On-съчетава някой от горепосочените стилове и ефекта е много добър,Exile-са поп,денс банда и лично на мен ми въздействат меланхолично и отпускащо.
Ето и едно линкче от кадето може да се слуша,гледа и дърпа музичка http://japanvisualkei.blogspot.com/ ^.^

Нашето пътешествие или поне моето продължава към киното и театъра.Мога да кажа наистина върховни филми и сериали правят тия хора,както и театрални пиеси.Много по-различни от всичко останало което се прави по-света....цуни-гуни,секс сцени,и твърде постни от към предаване на емоция и чувства филми...В Япония обаче не е така, имаме много повече събрано на едно място :) Незнам дори как да обясня усещането,самата игра на актьорите,начина по-който изразяват всяко чувство ,леките целувки по-устните и нежните прегрътки са съвсем на място и много по-чувствени от всичко друго.Независимо дали комедия,драма,екшън,романтика в всяко едно отношение са много добри.Би било да дам някой заглавия за пример,но мисля,че ще е нечестно спрямо тези които евентуално бих пропуснала за това ще каза гледайте ВСИЧКО което ви попадне и няма да съжалявате^.^
За завършак на темата ще постна някой снимчици от Япония и някой градове като Токио ахх Токио,Киото,Осака.Както и на природата им ..такива градини,че сякаш си в Рая,а да не забравя и Планината Фуджи :)

Азия

И днес като всяка вечер мислите ми са хаотични и объркани,но няма да говорим за тях,а за това което ме освобождава от тях и ме води на друго място...прекрасно.
Както се разбира от заглавието това е континента Азия и нейните прекраси държави.
Ще ви представя някой от тях или по-специално моите любими,но за тях по-нататък ;)

За начало ще започнем с континента ,а именно Азия :)


*За египтяните Азия (Сет Шет) представлявала земите, които започват там, където свършва Синай, и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации.

Винаги съм се чудила защо хората пренебрегват по-един или друг начин тази държава или по-точно от към страна на изкуството..музика,кино....,а то е много по-стойностно от повечето неща които се правят днес.Не смятам за уместни и думите с които ги наричът...жълтурковци,дръпнати очи ....това си е тяхен чар и особеност.Всяка една държава би ни представила по-нещо оригинално и отличаващо.За природата тя е просто неописуемо красива.
Азия може да се гордее с земята си и всичко което е част от нея!!!
Смятам,че те представя живота по-един по-различен начин от нашия Европейски животец....дори от Американските стандарти....
Филми,сериали,музика,хора,мода,култура всичко е прекрасно дори и ексцентрично в свойте дози малко или много ... нейното очарование ;)

Следва продължение в което ще ви представям по-една държава както казах моя любима,а между тях ще ви запознавам и с някой други в по-сборен вид :)))

Ти

Ти си божествено видение,звездата осветяваща самотното и мрачно сърце...
Ти си ангела спасяващ моята душа,дори когато само знам ,че те има под тези небеса, слънце изгрява над мойта пустота....
Ти и само твоето присъствие ме кара да се губя в реалноста...онази реалност да онази, която те носи на своите криле...и отнася те далеч от всичко зло и мрачно..
Ти...карайки сърцето да копнее за твоите очи пълни с тайни,тъй дълбоки-топли.....пронизвайки всеки сантиметър от мен...
Ти...усмивката ти сгрявайки сърцето и душата ми....
Ти....докосването ти каращо да полазват хиляди мравчици по-кожата ми...нежно....

Ти ...Ти...... Ти ....видение....неизречено желание....скрито чувство....

ТИ

.....

В главата ми е пълен хаус...чудя се какво,защо,как???Кое не е наред вече или може би всичко.
И да забога защо преди и сега ....
Имаш желание за нещо и да правиш го ,харесва ти,стимулирате и изведнъж не-край,просто точка.Някак не ти се иска и не ти доставя старото удоволствие...чувстваш се безполезен и явно си такъв....
Пълна каша и си мислиш'Измъкване няма ,дявол да го взел'.Мисълта ,че си най-нисш сред останалите те потъпква и си мислиш,че от борбата няма смисъл....
Сам си срещу всички в собствената си борба или така си мислиш,нооо какво да правиш?Разсейване,мързел,липса на мотивация или пък избираш лесния път, правиш сичко но последния момент,а може би харесваш да се самобичуваш ...обичаш да страдаш или да те сажаляват ... искаш мякой поне малко да те Обича,да ти обръща внимание,да те приемат такъв какъвто си!!!
Искаш само едно нещо и в един миг трябва да се съобразяваш с други които незнаеш дали въобще ще ти трябват и какво правиш сам не може да се справиш...трябва ти помощ,някой който да те подтиква да те насърчава,а него го няма.

.....

Писна ми.....

Честно писна ми все нещо да не е наред,писна ми от това хората да не ме приемат такава каквато съм,писна ми да ме смятат просто ей така за присъстващо някаде там в пространството същество 0.о
Писна ми и ме е яд на собствената ми несериозност над някой неща относно Унито...писна ми някой хора да си мислят,че те знаят всичко,а моето мнение е без значение или кто от някой малоуник...
Писна ми писна ми искам да съм си такава каквато съм...откачена,смешна,неразбрана.....но да не ми пука за мнението на другите...писна ми..
Писна ми да съм вечната самотница,човека без късмет....писна ми тъпата борба с живота и съдбата,ако щете....Писна ми да не мога да се радвам на живота като всички други...писна ми да ме преследва страха и притеснението...срамежливоста.
Писна ми да ме е страх кой какво ще помисли за мн ,ако не се държа еди как си....
Писна ми от всичко и от зрелоста и от това да съм сериозния и потдържащ семесйтвото човек....
ПИСНА МИ

Историята на едно необикновено момиче.....(5 глава)

И както обикновено няма да започна по-същия начин както другите глави направо с историята,а просто ще разкажа как се развиха моментите след престигането на главната ни героиня Тара на приказното място за обучение,но не какво да е ,а на специално надарени деца.

Тара испитваше огромно желание всичко да свърши да успее да развие способностите си като на останалите,да не се чувства винаги ровеща на едно място без напредък,да не е толкова отчаяна и обезкоражена.....да си мисли дали това е което иска и дали може да го направи?!?!Дали не е збъркала ,че послуша майка си и момичетата които чувстваше вече като свои сестри.Всичко това е мъчеше с месеци,когато една утрин докато стоеше на бесетката покрита с лияни и цветя не се появи ТОЙ....Момче тъй загадъчно с коса дълга вързана на опашка и дълбок изгарящ поглед,да изгарящ зашото той я погледна и се усмихна ,а тя нямаше сила да се обърне на др страна.Беше пленена и всичко около нея сякаш исчезна бяха само те двамата.Той се приближи и попита дали има нужда от помощ с нещо,а Тара просто успя да се усмихне и да изрече..
-Ами незная...
След дни и седмици тяхното общуване колкото и незначително да бе тя испитваше желание да продължава на пред,да се опита колкото е възможно да се пребори с страха в себе си.
Кори,Хейли и майка и бяха спокойни когато я виждаха борбена и несломима,но не след дълго се появи обрат,настана хаос,мястото на спокойствия и хармония бе нападнато от злите сили на Еклипс.Всички водиха свои собствени битки с врага....
Тогава Тара реши да даде всичко от себе си ,но да не изгуби важните за нея хора,нито мястото което смята за свой дом.
Испращаше огнени и вятърни кълба по-огромните създания сякаш дошли от Ада.Бойните техники съчетани с магия исползва срещу противниците ,а имено стражите на Еклипс онези от които тя бе спасила приятелките си преди година.
-Тара недей!-извика Реинар.
Тя се обърна и за първи път чу момчето да произнася името и ,момчето което без да знае и даваше сили да се бори.
-Не ще се справя.-извика тя.-Ти се пази.
-Глупости.Няма да те оставя сама точно сега.
Той отблъсна противника който се появи зад нея с земната си сила испарявайки го само с едно единствено движение на ръкатаси.
-Б б благодаря.-успя само да изрече тя и се свлече в прегрътката му.
Беше ранена.Ръцете и едва се движеха,но бе успяла да повали самия Еклипс ,водача ,най-опасния всяващ раздор в вселената на спокойствието.
На бойното поле враговете бяха сразени,имаше и жертви както от едната така и от другата страна,но с общи усилия всички започнаха да градят на ново своя живот.
А Тара тя ,ами Реинар остана до нея и заедно те бяха непобедимата сила срещу злото....което бе потошено,но дали завинаги никой незнае.Един ден то пак ще напомни за съществуването си.А любовта за сега тя е най-важна... ммм .... дам,а когато света има нужда от нейната закрила тя ще отвърне на удара от злото!!!

Историята на едно необикновено момиче.....(4 част)

Разкрития


Докато Тара се чудеше как да попита момичетата за хилядите въпроси които бушуваха в главата и Кори се обърна към нея и само с един бегъл поглед към нея каза на Хейли:
-Тя е готова...готова е да разбере истината.
-Тара наистина ли си готова?-каза Хейли.
-Да и едва ли бих могла да бъда повече готова от сега.
-Тогава попитай каквото те интересува?-каза Кори.
Тара се замисли за минутка.Незнаеше от каде иска точно да започне.
-Ам интересува ме от каде имаме такава прилика,не само косите ни,но и другото...нещото което осещам!?Коя беше жената която ми се обади в деня когато се запознах с вас?А онези мъже и силите ?!
Тя стрелкаше въпросите едно след друго точно когато Кори се усмихна и започна да разказва.
-Моля те успокой се за да може да отговоря на всичко.Не са необходими толкова много въпроси.-усмихна и се тя.
-Всичко е много просто но трябва да отвориш ума си и за най-невероятните неща.Готова ли си за това.
-Да ,мисля.
-Добре всичко се свежда до едно място наречено Шан Кар,там всички имат необикновени способности.Обучават се и ги развиват...дори придобиват и нови.Косите им си приличат по-рождение и са свързани завинаги,затова ние те усетихме и бяхме дошли тук да говорим и да ти обясним тъй като беше отказала на Сесилия.Жената която ти се обади е наша учителка и твоя рабирасе.
-Това да не означава,че искате да дойда с вас?
-Да точно това.-каза Хейли.
-Но аз не мога просто така да тръгна.Майка ми има нужда от мен.
-За това трябва да говориш с нея тя е наясно какво става...бащати аа тя трябва да ти разкаже.
-Б б б баща ми ?!Той какво как не е ли починал?майка,тя никога не нее......
-Тара недей ,отвори съзнанието си.Трябва да се отпуснеш,да приемеш спокойно нещата.Ние сме до теб и няма да те оставим.
Те застнаха около нея и я обгърнаха с ръце,като започнаха да изричат някакви странни думи и за миг всичко се превърна в искрици светлина и трите момичета исчезнаха.
И отново само след миг те се узоваха в дома на Тара точно пред майка и.
-М м майко ти защо,как?!
-Мила спокойно просто чаках подходящия момент да ти кажа,а ти винаги беше толкова самотна и силите трябваше да се отключат за да ни разбереш иначе можеше да се получи обратен ефект.Щеше да избягаш от нас и да се присъединиш към тези с които си се исправила при срещата си с момичетата.Просто те щяха да се възползват.
Тара гледаше изомено и чувстваше топли и студени вълни които обливаха цялото и тяло.
-Моляте трябва да разбереш ще бъдм винаги заедно и а трябва да .... бащати е бил жив винаги просто той е на друго място и не може да е с нас.
-Да Тара ние сме с теб и всичко ще си дойде на мястото .-каза Хейли.
-Но не може да и снесем всичко сега.-каза Кори.-Може да не го понесе.
-Трябва да тръгваме момичета нещо лошо се задава и нямаме време за губене.Прегответе всичко и да тръгваме.
Всички се разбързаха,само Тара стоеше и не помръдваше.Единственото което и се искаше е да спре времето,но то не се случваше.....

Историята на едно необикновено момиче.....(3 глава)

Приятелство


Тара услиено се бореше с притока си на адреналин,когато най-накрая успя да спаси момичето.То падна и изглежда бе в несвяст.Другото момиче обвито в светлина продължаваше да се мъчи и въпреки усилията на Тара,Тимус войнат с природните сили се насочи право към нея за да я възпре,но този път исползва движения като от храм на Шао Лин...
За част от секундата тя успя да се защити,но партньорат му го издърпа като даде да се разбере ,че отстъпват и изчезнаха някаде в гората.
Тара все още стаписана и трепереща не можеше да разбере какво се беше случило...не побръдваше.Дори званеца за влизане в час не я разбуди от състоянието и ,сякаш някой я бе омагьосал.Кори и Хейли се приближиха до нея за да и помогнат и благодарят за помоща която им беше оказала.
-Кори това което направи това момиче за да ни спаси беше невероятно.
-Да така е.-каза Хейли.Но едва ли осъзнаваше какво прави.
-Няма значение сега единствено трябва да и помогнем,а после ще говорим...
Кори се приближи до Тара като сложи рака на рамото и:
-Извинявай,Добре ли си?
След няколко минути тя успя да отговори:
-Аааа дам нищо ми няма,но но това ,аз аз.....
-Това е дарба.-каза Кори.
-Не,не мисля че е ,а и защо до сега не се е проявявала....не виждам смисъл.
-Смятаме,че ти трябва много силна емоция,и май точно това я отключи.-каза Хейли.
-Не ми се говори.Нека влезнем в час...закъсняваме.
Тара се отправи към училището и момичетата я последваха.........
През целия ден тя не проговори нищо,а Кори и Хейли се превърнаха в нейна постоянни сянки.Не искаха да я оставят сама.Виждаха тъгата и самотата в очите и,а и знаеха,че тя принадлежи към съвсем друг свят.
Минаваха седмици,а Тара така и не искаше да говорят с нея за необичайните и сили....страхуваше се от истината,това щеше да е нещо което е ново и съвсем различно до живота и до сега.Не искаше и да споменават за обаждането на мистериозната жена въпреки,че често мислеше за случилото се.
От друга страна близоста и с Кори и Хейли я караше да се чувства добре,не чак толкова самотна.....,а и те не бяха никак лоши,държаха се страхотно с нея....приемаха я за една от тях.Един ден Тара се бе загледала в двете момичета които и бяха утишли на гости..приготвяха празнично парти в чест на приятелството им и бяха доста развълнувани ,както и майка и която се бе успокоила,че най -накрая дъщеря и не е сама.И точно когато се бе загледала в двете съвсем обикновени на пръв поглед момичета(Кори с късичка черна коса с зеленикав оттенък,сини очи и бадемова кожа,и Хейли с черни плитки до кръста с лилавикъв оттенък,светли очи и бяла кожа) тя забеляза,че има нещо необичайно,като самта нея...нещо което не бе видяла в началото.Не само приликата в начина по,който изглеждаха косите им(черни с оттенъци на други цветове),но и в нещата които правеха.За първи път в този момент се почувства готова да ги разпита за някой неща,а именно от каде идват?какво знаят за онази жена от телефонното обаждане и за силите и?и дали косите им са такива по-рождение?какво е общото им с нея?...и още хиляди въпроси!

Историята на едно необикновено момиче.....(2 глава)

СТИХИЙ


По пътя за училище Тара се любуваше на реката,докато минаваше по-мостчето към по-крайнините на градчето.Рибките плуваха на малки и големи групички по-вид...водата беше невероятно чиста за сезона,а по-повърхноста се носеха жълти и червени листенца.Тя веднага искара апарата от чантата си и направи няколко снимки,после отново го прибра и потегли по -пътя си въпреки напиращото нежелание.
Когато пристигна разбра,че малко е подранила и реши да седне под-любимото си дърво,но точно тогава се чу вик.
-Нееееее пуснете я!
Изведнъж небето се затъмни и яростно взе да се гърми.Тара истича до мястото от кадето се чу вика.Видя момиче което се носеше във въздуха от огромна вълна оплетена в клони извисяващи се от земята.Имаше и друго момиче което лежеше безпомощно на земята обгърнато от някакъв странен лъч,който не и позволяваше да се движи.А двамата негодници виновни за случващото се не спираха да се смеят......Тогава в този момент през Тара мина внезапно странно усещане.От нея се носеше лъч от огън и вятър сляни в едно.Тя несъзнателно ги бе насочила към носещото се в въздуха момиче,като се бореше да я освободи.Враговете които сега бяха и нейни я глледаха невярващо сякаш не очакваха тя изобщо да е на това място...
Тя не разбираше какво ставаше,просто насочваше ръцете си в различни посоки без да може да се контролира.....искаше да спаси момичетата от беда ,но незнаеше дали няма и да ги нарани с това нещо което дори не можеше да убоздае.....

Историята на едно необикновено момиче... (1 глава)

НЕПОЗНАТАТА


И ето слънцето отново изгря,ветреца подухваше клоните на дърветата и понасяше листата като танц на цветовете,които се сипеха по-тротоара и улицата пред дома на Тара.Тя стоеше на терасата и очакваше с отегчение започването на новата учебна година.Отново същите лица както и предната,без приятели и сам сама с отбягващите я околни.Но не,тя не беше някое грозновато чудовище,просто бе различна.Косата и бе гарваново-черна,с тъмно-червени оттенъци по-рождение,с кожа медено-шоколадова на цвят и очи бадемово кафяви.Винаги се бе чувствала по-особено,някак необикновено,сякаш всичко което я заобикаляше беше част от нея или тя бе част от него.Само след още няколко прекрасни минути на чист въздух тя се отправи обратно към стаята си,приготви си чантата с всичко необходимо,изми зъбите си,среса косите си и се облече.Беше готова когато изведнъж телефона и звънна.....нямаше причина за това,защото единствената която знаеше номера и бе майка и ,а тя спеше в съседната стая.Тара взе телефона плахо и отговори:
-Ало,кой се обажда?-прошепна тя.
А от другата страна се чу непознат женскии глас,олегнал и твърд,но същевременно нежен.
-Тара ти си избраницата на....
-НЕ,г-жо извинете,но това е ужасно плоска шега...незнам от каде имате номера ми ,но не искам повече да ме търсите.
Това бяха последните и думи и тя затори.Взе чантата си и се отправи към училище.....

Светлина

Светлина във мрака осветява моя път.

Светлина ярка и блестяща,светещ лъч.
Светлина тъй близко и далече...
Тя приканва ме към нея и в танц светлинен се потапям.Отнася ме тъй далеч и на високо,на място приказно вълшебно.....
а сега....сега....
Светлина,каде си ти сега?
Остави ме в мрака,сама със мойта самота.Пощади ме и при мен ела...ооо Светлина нуждая се от теб сега!!!

Свят от цветове

Колко красив може да е свта около нас испълнен с цветове?Някога оглеждали ли сте се около вас в натовареното си и испълнено с задачи ежедневие...за да видите всеки един цвят който ви заобикаля?Независимо дали е на дърво,сграда,колело,нечия дреха,коса,животно,пейка или нощната лампа в парка!
Няма нищо по-отпускащо от пътуване чрез което може да се любуваш на всичко което те заобикаля,без да мислиш за каквито и да е било неща,а само и единствено за цветовете и колко красиви са те независимо дали са черни,сиви,кафяви и всякакви тъмни багри или пък жълти,червени,бели и всякакви светли багри.....просто се огледай около себе си и се наслаждавай :)

Мечти

Мечти....те ни правят щастливи когато сме тъжни,водят ни в един свят испълнен с красота и любов кадето няма нищо зло.Всичко е испълнено с магия,магията на собствената ни фантазия.....там ние усъществяваме всяко наше желание,усещане и чувство.То е мястото на което никой друг не може да проникне освен самите ние...нашето място ,единствено и неповторимо кадето всичко става реалност.
Мечтите...те ни дават сили да живеем,да се борим и преодоляваме онези трудности които живота поставя на пътя ни.Да се борим за онова в което вярваме и за което се борим...
Дали една мечта може да стане реалност?Дали можем да я изживеем?...Това зависи само и единствено от нас самите.....вяра,борба,сила,непреклонност,смелост да вземем нещата в свои ръце,да направим онова което повечето хора не успяват да направят,а именно да се исправят срешу самите тях и страха от неизвестното,загубата,болката-при пътя си към реализирането на своята мечта...