НЕПОЗНАТАТА
И ето слънцето отново изгря,ветреца подухваше клоните на дърветата и понасяше листата като танц на цветовете,които се сипеха по-тротоара и улицата пред дома на Тара.Тя стоеше на терасата и очакваше с отегчение започването на новата учебна година.Отново същите лица както и предната,без приятели и сам сама с отбягващите я околни.Но не,тя не беше някое грозновато чудовище,просто бе различна.Косата и бе гарваново-черна,с тъмно-червени оттенъци по-рождение,с кожа медено-шоколадова на цвят и очи бадемово кафяви.Винаги се бе чувствала по-особено,някак необикновено,сякаш всичко което я заобикаляше беше част от нея или тя бе част от него.Само след още няколко прекрасни минути на чист въздух тя се отправи обратно към стаята си,приготви си чантата с всичко необходимо,изми зъбите си,среса косите си и се облече.Беше готова когато изведнъж телефона и звънна.....нямаше причина за това,защото единствената която знаеше номера и бе майка и ,а тя спеше в съседната стая.Тара взе телефона плахо и отговори:
-Ало,кой се обажда?-прошепна тя.
А от другата страна се чу непознат женскии глас,олегнал и твърд,но същевременно нежен.
-Тара ти си избраницата на....
-НЕ,г-жо извинете,но това е ужасно плоска шега...незнам от каде имате номера ми ,но не искам повече да ме търсите.
Това бяха последните и думи и тя затори.Взе чантата си и се отправи към училище.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар