СТИХИЙ
По пътя за училище Тара се любуваше на реката,докато минаваше по-мостчето към по-крайнините на градчето.Рибките плуваха на малки и големи групички по-вид...водата беше невероятно чиста за сезона,а по-повърхноста се носеха жълти и червени листенца.Тя веднага искара апарата от чантата си и направи няколко снимки,после отново го прибра и потегли по -пътя си въпреки напиращото нежелание.
Когато пристигна разбра,че малко е подранила и реши да седне под-любимото си дърво,но точно тогава се чу вик.
-Нееееее пуснете я!
Изведнъж небето се затъмни и яростно взе да се гърми.Тара истича до мястото от кадето се чу вика.Видя момиче което се носеше във въздуха от огромна вълна оплетена в клони извисяващи се от земята.Имаше и друго момиче което лежеше безпомощно на земята обгърнато от някакъв странен лъч,който не и позволяваше да се движи.А двамата негодници виновни за случващото се не спираха да се смеят......Тогава в този момент през Тара мина внезапно странно усещане.От нея се носеше лъч от огън и вятър сляни в едно.Тя несъзнателно ги бе насочила към носещото се в въздуха момиче,като се бореше да я освободи.Враговете които сега бяха и нейни я глледаха невярващо сякаш не очакваха тя изобщо да е на това място...
Тя не разбираше какво ставаше,просто насочваше ръцете си в различни посоки без да може да се контролира.....искаше да спаси момичетата от беда ,но незнаеше дали няма и да ги нарани с това нещо което дори не можеше да убоздае.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар