Историята на едно необикновено момиче.....(5 глава)

И както обикновено няма да започна по-същия начин както другите глави направо с историята,а просто ще разкажа как се развиха моментите след престигането на главната ни героиня Тара на приказното място за обучение,но не какво да е ,а на специално надарени деца.

Тара испитваше огромно желание всичко да свърши да успее да развие способностите си като на останалите,да не се чувства винаги ровеща на едно място без напредък,да не е толкова отчаяна и обезкоражена.....да си мисли дали това е което иска и дали може да го направи?!?!Дали не е збъркала ,че послуша майка си и момичетата които чувстваше вече като свои сестри.Всичко това е мъчеше с месеци,когато една утрин докато стоеше на бесетката покрита с лияни и цветя не се появи ТОЙ....Момче тъй загадъчно с коса дълга вързана на опашка и дълбок изгарящ поглед,да изгарящ зашото той я погледна и се усмихна ,а тя нямаше сила да се обърне на др страна.Беше пленена и всичко около нея сякаш исчезна бяха само те двамата.Той се приближи и попита дали има нужда от помощ с нещо,а Тара просто успя да се усмихне и да изрече..
-Ами незная...
След дни и седмици тяхното общуване колкото и незначително да бе тя испитваше желание да продължава на пред,да се опита колкото е възможно да се пребори с страха в себе си.
Кори,Хейли и майка и бяха спокойни когато я виждаха борбена и несломима,но не след дълго се появи обрат,настана хаос,мястото на спокойствия и хармония бе нападнато от злите сили на Еклипс.Всички водиха свои собствени битки с врага....
Тогава Тара реши да даде всичко от себе си ,но да не изгуби важните за нея хора,нито мястото което смята за свой дом.
Испращаше огнени и вятърни кълба по-огромните създания сякаш дошли от Ада.Бойните техники съчетани с магия исползва срещу противниците ,а имено стражите на Еклипс онези от които тя бе спасила приятелките си преди година.
-Тара недей!-извика Реинар.
Тя се обърна и за първи път чу момчето да произнася името и ,момчето което без да знае и даваше сили да се бори.
-Не ще се справя.-извика тя.-Ти се пази.
-Глупости.Няма да те оставя сама точно сега.
Той отблъсна противника който се появи зад нея с земната си сила испарявайки го само с едно единствено движение на ръкатаси.
-Б б благодаря.-успя само да изрече тя и се свлече в прегрътката му.
Беше ранена.Ръцете и едва се движеха,но бе успяла да повали самия Еклипс ,водача ,най-опасния всяващ раздор в вселената на спокойствието.
На бойното поле враговете бяха сразени,имаше и жертви както от едната така и от другата страна,но с общи усилия всички започнаха да градят на ново своя живот.
А Тара тя ,ами Реинар остана до нея и заедно те бяха непобедимата сила срещу злото....което бе потошено,но дали завинаги никой незнае.Един ден то пак ще напомни за съществуването си.А любовта за сега тя е най-важна... ммм .... дам,а когато света има нужда от нейната закрила тя ще отвърне на удара от злото!!!