Историята на едно необикновено момиче.....(4 част)

Разкрития


Докато Тара се чудеше как да попита момичетата за хилядите въпроси които бушуваха в главата и Кори се обърна към нея и само с един бегъл поглед към нея каза на Хейли:
-Тя е готова...готова е да разбере истината.
-Тара наистина ли си готова?-каза Хейли.
-Да и едва ли бих могла да бъда повече готова от сега.
-Тогава попитай каквото те интересува?-каза Кори.
Тара се замисли за минутка.Незнаеше от каде иска точно да започне.
-Ам интересува ме от каде имаме такава прилика,не само косите ни,но и другото...нещото което осещам!?Коя беше жената която ми се обади в деня когато се запознах с вас?А онези мъже и силите ?!
Тя стрелкаше въпросите едно след друго точно когато Кори се усмихна и започна да разказва.
-Моля те успокой се за да може да отговоря на всичко.Не са необходими толкова много въпроси.-усмихна и се тя.
-Всичко е много просто но трябва да отвориш ума си и за най-невероятните неща.Готова ли си за това.
-Да ,мисля.
-Добре всичко се свежда до едно място наречено Шан Кар,там всички имат необикновени способности.Обучават се и ги развиват...дори придобиват и нови.Косите им си приличат по-рождение и са свързани завинаги,затова ние те усетихме и бяхме дошли тук да говорим и да ти обясним тъй като беше отказала на Сесилия.Жената която ти се обади е наша учителка и твоя рабирасе.
-Това да не означава,че искате да дойда с вас?
-Да точно това.-каза Хейли.
-Но аз не мога просто така да тръгна.Майка ми има нужда от мен.
-За това трябва да говориш с нея тя е наясно какво става...бащати аа тя трябва да ти разкаже.
-Б б б баща ми ?!Той какво как не е ли починал?майка,тя никога не нее......
-Тара недей ,отвори съзнанието си.Трябва да се отпуснеш,да приемеш спокойно нещата.Ние сме до теб и няма да те оставим.
Те застнаха около нея и я обгърнаха с ръце,като започнаха да изричат някакви странни думи и за миг всичко се превърна в искрици светлина и трите момичета исчезнаха.
И отново само след миг те се узоваха в дома на Тара точно пред майка и.
-М м майко ти защо,как?!
-Мила спокойно просто чаках подходящия момент да ти кажа,а ти винаги беше толкова самотна и силите трябваше да се отключат за да ни разбереш иначе можеше да се получи обратен ефект.Щеше да избягаш от нас и да се присъединиш към тези с които си се исправила при срещата си с момичетата.Просто те щяха да се възползват.
Тара гледаше изомено и чувстваше топли и студени вълни които обливаха цялото и тяло.
-Моляте трябва да разбереш ще бъдм винаги заедно и а трябва да .... бащати е бил жив винаги просто той е на друго място и не може да е с нас.
-Да Тара ние сме с теб и всичко ще си дойде на мястото .-каза Хейли.
-Но не може да и снесем всичко сега.-каза Кори.-Може да не го понесе.
-Трябва да тръгваме момичета нещо лошо се задава и нямаме време за губене.Прегответе всичко и да тръгваме.
Всички се разбързаха,само Тара стоеше и не помръдваше.Единственото което и се искаше е да спре времето,но то не се случваше.....

Историята на едно необикновено момиче.....(3 глава)

Приятелство


Тара услиено се бореше с притока си на адреналин,когато най-накрая успя да спаси момичето.То падна и изглежда бе в несвяст.Другото момиче обвито в светлина продължаваше да се мъчи и въпреки усилията на Тара,Тимус войнат с природните сили се насочи право към нея за да я възпре,но този път исползва движения като от храм на Шао Лин...
За част от секундата тя успя да се защити,но партньорат му го издърпа като даде да се разбере ,че отстъпват и изчезнаха някаде в гората.
Тара все още стаписана и трепереща не можеше да разбере какво се беше случило...не побръдваше.Дори званеца за влизане в час не я разбуди от състоянието и ,сякаш някой я бе омагьосал.Кори и Хейли се приближиха до нея за да и помогнат и благодарят за помоща която им беше оказала.
-Кори това което направи това момиче за да ни спаси беше невероятно.
-Да така е.-каза Хейли.Но едва ли осъзнаваше какво прави.
-Няма значение сега единствено трябва да и помогнем,а после ще говорим...
Кори се приближи до Тара като сложи рака на рамото и:
-Извинявай,Добре ли си?
След няколко минути тя успя да отговори:
-Аааа дам нищо ми няма,но но това ,аз аз.....
-Това е дарба.-каза Кори.
-Не,не мисля че е ,а и защо до сега не се е проявявала....не виждам смисъл.
-Смятаме,че ти трябва много силна емоция,и май точно това я отключи.-каза Хейли.
-Не ми се говори.Нека влезнем в час...закъсняваме.
Тара се отправи към училището и момичетата я последваха.........
През целия ден тя не проговори нищо,а Кори и Хейли се превърнаха в нейна постоянни сянки.Не искаха да я оставят сама.Виждаха тъгата и самотата в очите и,а и знаеха,че тя принадлежи към съвсем друг свят.
Минаваха седмици,а Тара така и не искаше да говорят с нея за необичайните и сили....страхуваше се от истината,това щеше да е нещо което е ново и съвсем различно до живота и до сега.Не искаше и да споменават за обаждането на мистериозната жена въпреки,че често мислеше за случилото се.
От друга страна близоста и с Кори и Хейли я караше да се чувства добре,не чак толкова самотна.....,а и те не бяха никак лоши,държаха се страхотно с нея....приемаха я за една от тях.Един ден Тара се бе загледала в двете момичета които и бяха утишли на гости..приготвяха празнично парти в чест на приятелството им и бяха доста развълнувани ,както и майка и която се бе успокоила,че най -накрая дъщеря и не е сама.И точно когато се бе загледала в двете съвсем обикновени на пръв поглед момичета(Кори с късичка черна коса с зеленикав оттенък,сини очи и бадемова кожа,и Хейли с черни плитки до кръста с лилавикъв оттенък,светли очи и бяла кожа) тя забеляза,че има нещо необичайно,като самта нея...нещо което не бе видяла в началото.Не само приликата в начина по,който изглеждаха косите им(черни с оттенъци на други цветове),но и в нещата които правеха.За първи път в този момент се почувства готова да ги разпита за някой неща,а именно от каде идват?какво знаят за онази жена от телефонното обаждане и за силите и?и дали косите им са такива по-рождение?какво е общото им с нея?...и още хиляди въпроси!

Историята на едно необикновено момиче.....(2 глава)

СТИХИЙ


По пътя за училище Тара се любуваше на реката,докато минаваше по-мостчето към по-крайнините на градчето.Рибките плуваха на малки и големи групички по-вид...водата беше невероятно чиста за сезона,а по-повърхноста се носеха жълти и червени листенца.Тя веднага искара апарата от чантата си и направи няколко снимки,после отново го прибра и потегли по -пътя си въпреки напиращото нежелание.
Когато пристигна разбра,че малко е подранила и реши да седне под-любимото си дърво,но точно тогава се чу вик.
-Нееееее пуснете я!
Изведнъж небето се затъмни и яростно взе да се гърми.Тара истича до мястото от кадето се чу вика.Видя момиче което се носеше във въздуха от огромна вълна оплетена в клони извисяващи се от земята.Имаше и друго момиче което лежеше безпомощно на земята обгърнато от някакъв странен лъч,който не и позволяваше да се движи.А двамата негодници виновни за случващото се не спираха да се смеят......Тогава в този момент през Тара мина внезапно странно усещане.От нея се носеше лъч от огън и вятър сляни в едно.Тя несъзнателно ги бе насочила към носещото се в въздуха момиче,като се бореше да я освободи.Враговете които сега бяха и нейни я глледаха невярващо сякаш не очакваха тя изобщо да е на това място...
Тя не разбираше какво ставаше,просто насочваше ръцете си в различни посоки без да може да се контролира.....искаше да спаси момичетата от беда ,но незнаеше дали няма и да ги нарани с това нещо което дори не можеше да убоздае.....

Историята на едно необикновено момиче... (1 глава)

НЕПОЗНАТАТА


И ето слънцето отново изгря,ветреца подухваше клоните на дърветата и понасяше листата като танц на цветовете,които се сипеха по-тротоара и улицата пред дома на Тара.Тя стоеше на терасата и очакваше с отегчение започването на новата учебна година.Отново същите лица както и предната,без приятели и сам сама с отбягващите я околни.Но не,тя не беше някое грозновато чудовище,просто бе различна.Косата и бе гарваново-черна,с тъмно-червени оттенъци по-рождение,с кожа медено-шоколадова на цвят и очи бадемово кафяви.Винаги се бе чувствала по-особено,някак необикновено,сякаш всичко което я заобикаляше беше част от нея или тя бе част от него.Само след още няколко прекрасни минути на чист въздух тя се отправи обратно към стаята си,приготви си чантата с всичко необходимо,изми зъбите си,среса косите си и се облече.Беше готова когато изведнъж телефона и звънна.....нямаше причина за това,защото единствената която знаеше номера и бе майка и ,а тя спеше в съседната стая.Тара взе телефона плахо и отговори:
-Ало,кой се обажда?-прошепна тя.
А от другата страна се чу непознат женскии глас,олегнал и твърд,но същевременно нежен.
-Тара ти си избраницата на....
-НЕ,г-жо извинете,но това е ужасно плоска шега...незнам от каде имате номера ми ,но не искам повече да ме търсите.
Това бяха последните и думи и тя затори.Взе чантата си и се отправи към училище.....

Светлина

Светлина във мрака осветява моя път.

Светлина ярка и блестяща,светещ лъч.
Светлина тъй близко и далече...
Тя приканва ме към нея и в танц светлинен се потапям.Отнася ме тъй далеч и на високо,на място приказно вълшебно.....
а сега....сега....
Светлина,каде си ти сега?
Остави ме в мрака,сама със мойта самота.Пощади ме и при мен ела...ооо Светлина нуждая се от теб сега!!!

Свят от цветове

Колко красив може да е свта около нас испълнен с цветове?Някога оглеждали ли сте се около вас в натовареното си и испълнено с задачи ежедневие...за да видите всеки един цвят който ви заобикаля?Независимо дали е на дърво,сграда,колело,нечия дреха,коса,животно,пейка или нощната лампа в парка!
Няма нищо по-отпускащо от пътуване чрез което може да се любуваш на всичко което те заобикаля,без да мислиш за каквито и да е било неща,а само и единствено за цветовете и колко красиви са те независимо дали са черни,сиви,кафяви и всякакви тъмни багри или пък жълти,червени,бели и всякакви светли багри.....просто се огледай около себе си и се наслаждавай :)

Мечти

Мечти....те ни правят щастливи когато сме тъжни,водят ни в един свят испълнен с красота и любов кадето няма нищо зло.Всичко е испълнено с магия,магията на собствената ни фантазия.....там ние усъществяваме всяко наше желание,усещане и чувство.То е мястото на което никой друг не може да проникне освен самите ние...нашето място ,единствено и неповторимо кадето всичко става реалност.
Мечтите...те ни дават сили да живеем,да се борим и преодоляваме онези трудности които живота поставя на пътя ни.Да се борим за онова в което вярваме и за което се борим...
Дали една мечта може да стане реалност?Дали можем да я изживеем?...Това зависи само и единствено от нас самите.....вяра,борба,сила,непреклонност,смелост да вземем нещата в свои ръце,да направим онова което повечето хора не успяват да направят,а именно да се исправят срешу самите тях и страха от неизвестното,загубата,болката-при пътя си към реализирането на своята мечта...