Честно писна ми все нещо да не е наред,писна ми от това хората да не ме приемат такава каквато съм,писна ми да ме смятат просто ей така за присъстващо някаде там в пространството същество 0.о
Писна ми и ме е яд на собствената ми несериозност над някой неща относно Унито...писна ми някой хора да си мислят,че те знаят всичко,а моето мнение е без значение или кто от някой малоуник...
Писна ми писна ми искам да съм си такава каквато съм...откачена,смешна,неразбрана.....но да не ми пука за мнението на другите...писна ми..
Писна ми да съм вечната самотница,човека без късмет....писна ми тъпата борба с живота и съдбата,ако щете....Писна ми да не мога да се радвам на живота като всички други...писна ми да ме преследва страха и притеснението...срамежливоста.
Писна ми да ме е страх кой какво ще помисли за мн ,ако не се държа еди как си....
Писна ми от всичко и от зрелоста и от това да съм сериозния и потдържащ семесйтвото човек....
ПИСНА МИ
четвъртък, 8 октомври 2009 г.
четвъртък, 1 октомври 2009 г.
Историята на едно необикновено момиче.....(5 глава)
И както обикновено няма да започна по-същия начин както другите глави направо с историята,а просто ще разкажа как се развиха моментите след престигането на главната ни героиня Тара на приказното място за обучение,но не какво да е ,а на специално надарени деца.
Тара испитваше огромно желание всичко да свърши да успее да развие способностите си като на останалите,да не се чувства винаги ровеща на едно място без напредък,да не е толкова отчаяна и обезкоражена.....да си мисли дали това е което иска и дали може да го направи?!?!Дали не е збъркала ,че послуша майка си и момичетата които чувстваше вече като свои сестри.Всичко това е мъчеше с месеци,когато една утрин докато стоеше на бесетката покрита с лияни и цветя не се появи ТОЙ....Момче тъй загадъчно с коса дълга вързана на опашка и дълбок изгарящ поглед,да изгарящ зашото той я погледна и се усмихна ,а тя нямаше сила да се обърне на др страна.Беше пленена и всичко около нея сякаш исчезна бяха само те двамата.Той се приближи и попита дали има нужда от помощ с нещо,а Тара просто успя да се усмихне и да изрече..
-Ами незная...
След дни и седмици тяхното общуване колкото и незначително да бе тя испитваше желание да продължава на пред,да се опита колкото е възможно да се пребори с страха в себе си.
Кори,Хейли и майка и бяха спокойни когато я виждаха борбена и несломима,но не след дълго се появи обрат,настана хаос,мястото на спокойствия и хармония бе нападнато от злите сили на Еклипс.Всички водиха свои собствени битки с врага....
Тогава Тара реши да даде всичко от себе си ,но да не изгуби важните за нея хора,нито мястото което смята за свой дом.
Испращаше огнени и вятърни кълба по-огромните създания сякаш дошли от Ада.Бойните техники съчетани с магия исползва срещу противниците ,а имено стражите на Еклипс онези от които тя бе спасила приятелките си преди година.
-Тара недей!-извика Реинар.
Тя се обърна и за първи път чу момчето да произнася името и ,момчето което без да знае и даваше сили да се бори.
-Не ще се справя.-извика тя.-Ти се пази.
-Глупости.Няма да те оставя сама точно сега.
Той отблъсна противника който се появи зад нея с земната си сила испарявайки го само с едно единствено движение на ръкатаси.
-Б б благодаря.-успя само да изрече тя и се свлече в прегрътката му.
Беше ранена.Ръцете и едва се движеха,но бе успяла да повали самия Еклипс ,водача ,най-опасния всяващ раздор в вселената на спокойствието.
На бойното поле враговете бяха сразени,имаше и жертви както от едната така и от другата страна,но с общи усилия всички започнаха да градят на ново своя живот.
А Тара тя ,ами Реинар остана до нея и заедно те бяха непобедимата сила срещу злото....което бе потошено,но дали завинаги никой незнае.Един ден то пак ще напомни за съществуването си.А любовта за сега тя е най-важна... ммм .... дам,а когато света има нужда от нейната закрила тя ще отвърне на удара от злото!!!
Тара испитваше огромно желание всичко да свърши да успее да развие способностите си като на останалите,да не се чувства винаги ровеща на едно място без напредък,да не е толкова отчаяна и обезкоражена.....да си мисли дали това е което иска и дали може да го направи?!?!Дали не е збъркала ,че послуша майка си и момичетата които чувстваше вече като свои сестри.Всичко това е мъчеше с месеци,когато една утрин докато стоеше на бесетката покрита с лияни и цветя не се появи ТОЙ....Момче тъй загадъчно с коса дълга вързана на опашка и дълбок изгарящ поглед,да изгарящ зашото той я погледна и се усмихна ,а тя нямаше сила да се обърне на др страна.Беше пленена и всичко около нея сякаш исчезна бяха само те двамата.Той се приближи и попита дали има нужда от помощ с нещо,а Тара просто успя да се усмихне и да изрече..
-Ами незная...
След дни и седмици тяхното общуване колкото и незначително да бе тя испитваше желание да продължава на пред,да се опита колкото е възможно да се пребори с страха в себе си.
Кори,Хейли и майка и бяха спокойни когато я виждаха борбена и несломима,но не след дълго се появи обрат,настана хаос,мястото на спокойствия и хармония бе нападнато от злите сили на Еклипс.Всички водиха свои собствени битки с врага....
Тогава Тара реши да даде всичко от себе си ,но да не изгуби важните за нея хора,нито мястото което смята за свой дом.
Испращаше огнени и вятърни кълба по-огромните създания сякаш дошли от Ада.Бойните техники съчетани с магия исползва срещу противниците ,а имено стражите на Еклипс онези от които тя бе спасила приятелките си преди година.
-Тара недей!-извика Реинар.
Тя се обърна и за първи път чу момчето да произнася името и ,момчето което без да знае и даваше сили да се бори.
-Не ще се справя.-извика тя.-Ти се пази.
-Глупости.Няма да те оставя сама точно сега.
Той отблъсна противника който се появи зад нея с земната си сила испарявайки го само с едно единствено движение на ръкатаси.
-Б б благодаря.-успя само да изрече тя и се свлече в прегрътката му.
Беше ранена.Ръцете и едва се движеха,но бе успяла да повали самия Еклипс ,водача ,най-опасния всяващ раздор в вселената на спокойствието.
На бойното поле враговете бяха сразени,имаше и жертви както от едната така и от другата страна,но с общи усилия всички започнаха да градят на ново своя живот.
А Тара тя ,ами Реинар остана до нея и заедно те бяха непобедимата сила срещу злото....което бе потошено,но дали завинаги никой незнае.Един ден то пак ще напомни за съществуването си.А любовта за сега тя е най-важна... ммм .... дам,а когато света има нужда от нейната закрила тя ще отвърне на удара от злото!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)