Перфектната хармония

Искам,адски много искам всичко да се развие както ми се иска,но уви едва ли.....
Колкото повече мечтае човек понякога по зле става...
Май за да се обърне ефекта трябва да престанем да мечтаем.За жалост аз не мога.Спра ли започвам да се чувствам по празна и от най-дълбоката бездна.
Всичко се върти около мечтите ми и явно така ще си остане.
НЕ гледаща в реалноста и NE искаща да порасна в зрял човек.
Отказвам да живея в реалноста и няма да я оставя да ме погълне изцяло,но няма и да се самозабравям в мечти.

Перфектната хармония...

Дъждовни капки

Незнам някога обръщали ли сте внимание на дъждовните какпи когато вали,но ако не сте то поправете тази грешка :)

Независимо дали са силни или слаби самия им полет докато падат и разбиването върху повърхоста е прекрасно.Заслушайте се и ще откриете една музикална феерия от звуци.Самата гледка е магична дори да е на фона на голите клони на дървета или на някоя изоставена фабрика....и всичко друго за което се сетите.И за миг сякаш всичко се преобразява в един съвсем различен свят.Свят на нещо така семпло и незабележимо...освен когато хората се възмощават от него и така и не виждат истинската му красота.
Изящни искрици така чисти и хладни...

Япония (част 2)

Така и така е един и половина след полунощ и се чудя какво да правя докато ми се свали поредната серия на едно сериалче реших да постна малко снимки от Япония и да поплакна малко очи същевременно ^.^Следващото кратко писание на Японски надявам се не много грешно описва какво ми харесва в нея или най-точно една малка част.

私は日本が大好き,日本料理,日本の音楽,日本の映画やシリーズ <<<3 私は日本のすべてを愛して ^.^ Първо ще започна с няколко снимки символизиращи празника Ханами в превод 'Наблюдение на цъфналите дръвчета'-Сакура. Той продължава до две седмици за който дори всички си взимат отпуск,излизат в почивка.Вечер може да се наблюдават хора насядали на пикник под дръвчетата празнуващи на фона на танци и караоке.Събитието се нарича yozakura или в превод 'нощна сакура' :)))Надявам се само и аз да мога един ден да съм част от Ханами,би било неописуемо прекрасно изживяване <<3

Тежест...

НЕ не става въпрос за тежест от носене на маса,шкаф,чувал с картофи или нещо подобно....не....става въпрос за това което смачква психиката и душата ти.Тежеста на лошите спомени или на това което ти липсва,а е вече загубено,на еднообразието което те притиска все повече,на всичко това което крещи в тишината и създава смут на безсилието да се бориш за нещо без да имаш стимул който да те води напред към реализирането му.Както казвам аз какво правя подяволите?На каде съм тръгнала?
А когато се връщаш на същото място ДОМА след определено отсъствие от него започваш отновода осещаш стените пропити с тъга.....натискат те още от входната врата и няма каде да избягаш.
А искаш наистина искаш да избягаш и да започнеш на чисто,на ново място...отначало,кадето никой не те познава...на спокойствие.
На място кадето в миг исчезват лошоте мисли и всички проблеми...мястото за което чувстваш,че си роден,а може би няма да го имаш.
Исхода не е в бягството,а да се исправиш и да преодолееш препятствието което така те спъва,че в очите напират сълзи,но знам си ,че бях до тук ....не мога вече просто няма го онова нещо което даваше мотивация на всички действия и сила да продължа.
Тежест проклетата тежест с която се натрупва с опити да помагам на блиските си хора,а само поемам ли поемам та чак ми иде да се пръсна.Дали има ефект незнам или остава недооценена или погрешно разбрана довела до конфликти....
Всичко тежи,искам пространство,преподреждане на всичко...нова обстановка....ново начало,а вместо това все повече затъване в нищото...
Проклетата тежест...пазете се от нея...